Параметри на курса:

• 3 до 5 чифта ръце
• 20 до 30 дни
• 500 € до не ми се мисли €
• 50 до 60 м² стара жилищна площ

Ден 0 „От обратната страна”

Ден 0 щеше да е един необикновено ползотворен строителен ден, ако не го бях прекарала в съзерцание на гледката през прозореца. Работата е там, че квартирата, наричана оттук насетне за повече тежест и разкош Апартамента, се намира точно срещу родния ми апртамент на улица Дунав. Усещането да гледаш нещо, което си съзерцавал 24 години от една страна, от нов, противоположен ъгъл, е много странно. Все едно че живея в гледката, все едно че живея срещу себе си. Освен всички особености, които носи една такава промяна на перспективата, в чисто житейски план се получава ситуация a la „Всички обичат Реймънд”, защото big father, big mama scandal и little sister живеят в гледката на моя прозорец.

Ден 1 „Иска ми се да почна отнякъде, но не знам откъде…”

Ден 1ви събота – получихме първите помощи в размер на близо 5 литра латекс с цвят праскова, както и първата реакция, идваща от майстор – професионалист: „Малееее”. Скромната мебелировка преживя мига на Страшния съд. Лачената мебел „късен соц” бе тържествено изпратена в сетния си път посока тавана, а преминалите успешно очната ставка заеха централни позиции в стаите. Намерени са и първите находки – красива сребърна вилица, стара кристална фруктиера, аптечка, вестник от 22.09.1995г. с новина на 1вата страница „Г-8 препоръчва затваряне на реактор на АЕЦ-Козлодуй”, комплект стари плоски тави, които удивително много напомнят реплика на Рогозенското съкровище, както и обемна посуда с неразгадаемо приложение.

Съвет на деня: не вдигайте мокета на кухнята. Каквото и да има отдолу по-добре е да не знаете за неговото съществуване.

Ден 2 „Апокалипсис”

В оспорваната рубрика „Неприятна изненада” се откроява нов водач – котките и кучетата от горния етаж, които от прозореца намирах за много красиви, в съседство се оказаха доста смрадливи. За водачество в рубриката се бори достойно и прекрасен екземпляр стара софийска хлебарка, която изпълзя от останките от кухненската мивка и намери лобното си място след нанесен тежък удар с отвертка. Изкючително занимателно се оказа ваденето на пирони от дъските в кухнята – изисква концентрация, но не прекалена, малко физически усилия, когато се вадят с чука, както и известна техническа подготовка, ако се ползва ел. отвертка. В рубриката „Направи си сам” майсторихме прозорци. По старите дограми маджунът на доста места е изпопадал. Ако бюджетът не предвижда разходно перо за услугите на джамджия, остатъкът от маджун се сваля с ножче и шпакла и мястото се попълва със силикон. Пръстите се потапят в разтвор от вода и сапун и силиконът се оформя и разнася. Това се оказа и една от най-забавните дейности тип „мазане” по ремонта.

Съвет на деня: и най-лошата мивка е по-добра от изкъртената мивка.

Ден 3 „Кутията на Пандора”

В района на банята е забелязана нова клопка - единият ъгъл е покрит с множество самоделни, разнородни и неравни плоскости. Предполагаемо скрити са вътре тръби, но никой не се наема с категорично становище. Остава за по-добри времена. Започва шпакловане – дейност, която по-скоро бих нарекла дране и стържене и към която не проявявам никакъв интерес. В рубриката „Направи си сам” се занимахме с вратите. Новата дума за деня е „планки” – това са метални пластини, приличат на конструкторите, с които си играехме едно време. Имат различна форма и служат, за да укрепят паянтовите врати.

Съвет на деня: не оставяйте опаковка арменски сладки с пудра захар до куфара с инструменти.

Да споделя няколко неща от последните дни си мисля.

Първо - много съм обнадеждена, когато чух програмата на БСП за достоен живот в ааа солидарно общество през 2030 година - ми как да не се обнадежди човек. Вълна на оптимизъм, на светло настроение и бодри чувства (и на ааа солидарност) ме заля мигновено и вече гледам на света по различен начин - все пак достойният живот ми маха от прага на 50те! Мисля даже, че имахме и достойни салюти онази сутрин в чест на прекрасната програма! Да живей!

Второ, но не по важност е огромното чувство на “гордост” от награждаването на полицаите, които са отказали подкуп (!?) Не ми се струва редно да се раздават награди за достойно и морално поведение, което трябва да е присъщо на хората от тази и не само професия! Може достойният живот да го чакаме 2030, 2050 и т.н. , но не виждам зашо трябва да живеем без достойнство междувременно. Награждаваме извънредни прояви на храброст, заслуги - нима честността е станала една от тях  ?! Обаче онзи ден като ме спряха полицаите и ме зачекнаха какво ли не и накрая право куме у очи с любимия ми въпрос “И кво ше праим сега” си викам - ма то верно не са останали честни полицаи. Един по-фрапиращ случай на блога на Чорбаджийски.

За тези, които няколко пъти ме питаха какво става с боклука в двора, искам да ги успокоя, че вече боклукът не ни е грижа, защото някой срина част от оградата и имаме проблем от ново ествество и мащаби

Имах фантастично зареждане с клюки в един фризьорски салон - значииии просто няма такова връщане в реалността. Значи вече последният хит подарък за абитуриентски/ абсолвентски бал (универсално дет се вика) било силикон в циците (дословно). На А. баща и това и подарил - барем ако не я приемат, да не седи гладна. Тук следва уместното възражение, че ако детето ти няма някъв много дразнещ дефект - като крив нос или големи уши, не си струва да му даваш пари за операция. Оттук тръгват серия имена на процедури за намаляване на прасци, бедра, ханш и разни известни личности, които са ги преминали. Другото, което е важно да се знае, че сега баровците ходели в Макси или Леда (тва са басейни бел.а. и натам трябва да се насочи човек. А, и не си взимайте китайски прашки, без да ги премерите, в никакъв случай!

Иначе събитията фаворити в моя топ 2 са гей парада и експлозията в завода

ееееех моя фантастична страна…

Това са малките котки “петровки”, които се пръкнаха насами Петровден и според мен би следвало да носят следните имена Петър, Павел, Камен, Петя, Павлина и Роман (защото Роман има рожден ден тогава) Ако някой си хареса някое от тези “библейски” създания, да пише

А това е керкенезчето Спас, което се изтърси в двора и беше хоспитализирано по спешност до Спасителния център за диви животни Зелени Балкани, Стара Загора, където се възстановява под специалните грижи на страхотни и много мили специалисти.

Искам само 2-3 неща да кажа в аванс преди европейското, а именно:

Много съм разочарована, че мачовете ще се предават по платена кабелна ТВ, а не в национален ефир, мъчно ми е защото такива първенства са си събития за много хора, в това число и хора, които са в региони, където Диема няма излъчване. И не само – много пенсионери нямат кабелна ТВ.

Много съм нещастна, че Англия няма да играе, защото дори и само с финала на Шампионската англичаните продължават да доказват, че играят най-красивият европейски футбол. Същевременно ме залива вълна на облекчение, че нашият отбор няма да участва. Мисля, че най-сетне ще гледам спокойно едно първенство и категорично заявявам, че това не е липса на патриотизъм, а напротив.

И прогнозите – черно на бяло да не каже после някой ма аз друго казах наградата Васко я мисли!

Дени - Германия

Петя - Германия

Васко - Германия

Сашо - подкрепя Германия, но залага на Италия

Лора - ще стиска палци на Холандия, но смята, че Италия ще победи

Иван - също ще подкрепя Холандия (в отсъствието на Англия), но залага на Франция като краен победител

Митето - също Холандия, според него фаворит обаче е Швеция

Роман - Италия

Марина - в отсъствието на Англия ще викам за Португалия, а и смятам, че имат шансове да победят /извън протокола ще ме радват също и испанците, както и всяка загуба на италианците :)  $ бих заложила за Турция, мисля, че те ще са изненадата това първенство/.

Дебелия, както и всеки желаещ да се включи в залозите, да пише :)))))

Що е то маршрутка?

Ще познаете маршрутката по няколко отличителни белега:

1. Маршрутката рядко се движи по платното – в повечето случаи тя направо лети над него, гази по бордюра, върви по трамвайните линии или направо се носи по тротоара.
2. За маршрутката не важат правилата за движение. Тя се ръководи от собствен неетичен кодекс за поведение по пътищата.
3. Ако сте шофьор – маршрутката е онова квазимикробусно образувание, което спира където и когато реши, без да сигнализира, и което Ви засича неистово и настойчиво.
4. Ако сте пешеходец – това може да е последното нещо, което виждате.
5. Ако сте потенциален пътник в маршрутка – преминете към следващия въпрос.

Как разбирам, че съм в маршрутка?

1. Вие сте в маршрутка, ако след дълго и енергично махане, сте се натоварили в голямото бяло возило и сега се чудите къде точно да се пъхнете.

2. Вие определено сте в маршрутка, ако:

· Таблото на возилото е преобразено по следния начин: в пепелника се помещава монетния двор на маршрутката; банкнотите са струпани на арматурното табло, а отделни монети са старателно натъпкани в отвора на парното за удобство. Силно вероятно е да видите и билетчета, но не се заблуждавайте – те не са за Вас.

· Шофьорът умее да кара, да говори по телефона, да пуши, да Ви връща рестото и да псува трафика едновременно.

· Шофьорът има невъобразимо дълъг нокът на кутрето – но това може да означава и че сте се качили в ТИР.

· Пътниците, които са успели да седнат, разсеяно гледат навън, четат, слушат музика и всячески се опитват да избегнат мъката и страданието, изписани по лицата на тези, които се лашкат прави.

· Пътниците, които се лашкат прави, рядко успяват да скрият презрението си към превъзходството на седналите. Те са концентрирани върху оцеляването. Ако сте сред тях – преминете към следващия въпрос.

Как оцелявам в маршрутка?

1. След като четете това – вероятно сте прави – имате минута да огледате добре седналите и да разучите дали някой от тях е склонен на проява на слабост – ако сте жена – гледате мъжете, ако сте по-възрастен – гледате по-младите – въобще старата изпитана тактика от (гр)адския транспорт. Никой няма да Ви направи място – вие всички сте бойци при равни условия с една мисия – оцеляване.

2. Инстинктът за оцеляване в маршрутка трябва да притъпи всичките Ви други социални инстинкти – чувство за солидарност, кавалерство, уважение към по-възрастните и т.н.

3. Ако сте в позиция на избор – веднага заемете мястото в близост до вратата, пред първата седалка. Това място има следните превъзходства:

· Имате добра хватателна възможност да се държите, можете да се облегнете на прозореца, а ако сте проявили и неблагоразумието да се качите с пликче, торбичка или друго пособие – имате шанса да го курдисате в импровизирания багажник.

· Въздухът достига до Вас със спомоществувателството на големия в сравнителен план прозорец на вратата

· Пред Вас се открива рядката и безценна визуална перспектива върху пътя. Това може да се окаже животоспасяващо обстоятелство, тъй като Ви позволява да настроите тялото си за определени неочаквани иначе маневри; позволява Ви да заемате максимално изгодни позиции с оглед предстоящите препятствия и да предвиждате бъдещи иначе изненадващи спирания.

Други златни правила:

Придържайте се към леко аеродинамична стойка на тялото – тя ви прави много по-гъвкав за реакция и намалява шансовете Ви за падане

Заемайте междинни позиции, без излаз на място, където да се хванете, само ако има достатъчно хора около Вас, че да сте сигурни, че няма да паднете

Не носете светли дрехи и много багаж

Избягвайте директни дискусии с шофьора – той трябва да кара, да пуши.. и да говори по телефона

Опитвайте се да си изкопчите билетче – то си е Вашата застраховка, а имате нужда от такава. Но не рискувайте прекомерно – на въпроса „Кво, билетче ли чакаш?” отговаряйте според обстоятелствата

Това не е мини-диалог - олицетворение на шопски инатлък, а dj-mix от изпращането на зрелостниците в елитна столична гимназия вчера. Скоро след като прозвуча празничният тържествен хит “Върви, народе възродени”, част от завършващите заформиха контракупон пред даскалото под музикалния съпровод на някакви дивни кючеци, идващи от хубавичко BMW с отворени врати и прозорци. За съжаление разбрах само един припев и в него настойчиво се повтаряше “Не, няма” май че беше нещо за шкембето, ама на мен все ми се струва, че много си тича и с “Върви, народе възродени”

Честит празник на всички! Поздрав с най-хубавата българска буквичка с универсално приложение (почуда, възхищение, въпросителност, изумление, тъпота, съжаление…) Ъ

От известно време се вълнувам от една тема особено и преди няколко дни намерих и прекрасен повод (хм, това всъщност е доста неуместно казано), да речем подходящ повод да споделя мнението си по една тема, която по принцип остава малко встрани от целия спектър проблемни въпроси, които се формулират в публичното пространство – проблемът за бежанците в България. Поводът е едно много интересно интервю на Даниела Горчева с адвокат Свилен Овчаров от Български хелзинкски комитет, поместено в блога й. В най-общи линии става въпрос за чужденци, които по различни причини „попадат” в „дома” в Бусманци - център за задържане на чужденци, които чакат да бъдат експулсирани. Идеята е, че на практика в този „дом” съжителстват при особено строг режим (по думите на адвокат Овчаров „по-строг от всеки български затвор” ) различни хора – сред тях има и такива, които са съдени, излежали са присъда и са настанени в Бусманци, и такива, на които е отказано политическо/ хуманитарно убежище, но в по-голямата си част това са хора, чиито визи са изтекли, а понякога и такива, които само са кандидатствали за виза, но се озовават там, поради липса на друго място! На практика това не са престъпници, не са осъдени хора, а в някои случаи могат да останат „настанени” там с години!

В интервюто се споменава и общежитието на Държавната агенция за бежанците в кв. Овча купел. Преди няколко седмици се натъкнах на това място и то веднага ме грабна с потресаващия си вид. Миналата седмица се върнах, специално за да го снимам, но трябва да кажа, че на живо си е друго. Първото нещо, което впечатлява, е яркият контраст между това, което явно е административната сграда, където е поместен бюрократичният апарат на агенцията, и от друга страна – общежитието, в което са настанени бежанците. Хората бързо са усвоили прекрасни бг трикове за оцеляване, които в изобилие откриваме в Студентски град, като използване на чаршафи и вестници вместо пердета, вътрешни простори, външни хладилници (разбирай продукти, изнесени на прозореца) и други прийоми на пригаждане на битовата база към екзистенциално жизнено равнище. От друга страна административната част е доста спретната – вместо вестници – щори, вместо чаршафи – климатици…

Няма какво толкова да го нищя – на снимките се вижда достатъчно – и боклуци, и тревата е една избуяла, за ръждясалата ограда и железа да не говорим. А в крайна сметка това са хора, които са се обърнали към страната ни за помощ. Тези хора са бежанци и не ми се мисли какво ли са изживели, за да изоставят целия си живот и да търсят щастие другаде. Струва ми се, че е въпрос на цивилизовано отношение за тези хора да се полагат повече грижи, въпреки че в България цивилизованото отношение към традиционно слаби социални групи като деца, лишени от родителска грижа, и хора в неравностойно положение например е сериозен проблем. Ще ми се обаче държавата да се застъпва повече и за тази категория лица. В крайна сметка, полагат се доста усилия за чужденците с пари.. за чуждите пари.. за парите на чужденците.. за чуждите инвестиции.. за чуждестранната помощ и така трябва да бъде, но има и такива чужденци, които се нуждаят от нашата помощ.

В късния петъчен следобед се озовах в Пловдив за няколко много забавни и въз горещи часа по главната. Както пееха Замунда банана бенд - чак се чудя на Альоша в жегата лоша що стои с галоши Главната беше пълна с хора, всички едни такива хубави - пловдичани винаги са изглеждали твърде добре за работещи хора! и твърде почернели вече… понякога имам чувството, че само в София изглеждаме едни такива бледни и кисели. В центъра пред пощата имаше някакъв хепънинг - имам особена слабост към тази дума от времето, когато чиракувах при PR - ите, и обичам честичко да я използвам, особено за нелепи PR събития като мини-фест с кебапчета и бира, придружен с енергично раздаване на флайъри (също добра дума за брошура). Хепънингът в Пловдив беше от друго естество (както каза един по-тъмничък бг гражданин “калабалък”) - Alpha bank бяха струпали най-различни спортни съоръжения (сърф - симулатори, баскетболни кошове, бънджита, въртележки, батути и т.н.)
и докато множеството се бъхташе върху съоръженията и събираше печатчета, представителите на банката-организатор на събитието даваха информация и раздаваха разни мат’риали. Не беше лош калабалъкът, още повече, че хората доста се забавляваха.

Друго, което ми направи впечатление, е безупречният безжичен интернет в парка! Да кажа две думи за парка много бих искала, обаче истината е, че толкова ме напече слънцето, че се добрах до първата пейка на дебела сянка и рязко загубих ентусиазъм за разходки. Ето и снимков материал, да не кажете, че не съм верифицирала информацията за нет-а

Любим момент от следобедната разходка ми е и тази брошурка - меню на китайски ресторант, не заради друго, а заради звучното име на заведението едно че знам с кого точно го свързвам, и друго че не знам “Герджика” на какво всъщност би подхождало като име - магазин за хранителни стоки ли, аптека ли… ама като име на китайски ресторант хептен не си го представях

И няколко снимки из серията “розовият заек пътува” за финал

От известно време водя значително неравностойна битка с невидим враг - някой мята с ожесточен ентусиазъм бутилки в нашия двор меко казано съм нещастна, да не кажа фрустрирана. Тези малки дворчета, заключени между старите коооперации в центъра, са прекрасни кътчета зеленина и спокойствие в задъхания от мръсотия център. Затова и съм твърдо решена да установя самоличността на злосторника и да се сложи край над издевателството над тревицата и големия орех. Да не ми е грях на душата, но единият запозрян предаде Богу дух, а бутилките продължиха да валят - пещерска, биричка, ром, джин във всякакви разфасовки… абе не е истина. После тежкото подозрение се стовари върху жената с ролките и пеньоара от отсрещната кооперация, но след 1-часово воайорство установих, че тя обича да хвърля боклуци само в нейния си двор… Изумителна е - може да прекарва адски дълго време, съзерцавайки как боклучетата падат надолу - опира се на перилата и си гледа как обелките от лук се носят във въздуха, въртят се като малки смрадливи пеперудки, докато не срещнат окончателно земята. Така или иначе тя насочва целия си творчески усет към замърсяаване само към пространството под своя балкон. Момчето от последния етаж пък хвърля преди всичко моливи и маркери и явно “безполезни” книжки, няма изразен интерес към бутилките. “Атентаторите” от розовата къща пък въобще нямат интерес към боклука - те се концентрират върху рязането на гуми.

Така към момента наблюденията ми остават безрезултатни Не мога да каже обаче, че съм изненадана от цялата тази история. В крайна сметка всеки си хвърля боклука където и когато му падне - качва се в лъскавия си Кайен и си мята обелката от банан през прозореца например; строи 5звезден хотел, но разсипва в мръсотия и отпадъци всичко наоколо; чисти си къщата и после хвърля торбичката с боклук през балкона. Но то си е въпрос на манталитет в крайна сметка. Преди много време четох интервю с Теди Москов и в съзнанието ми са се отпечатали думите му, че българинът е човек, който се събува, преди да влезе къщата си, и си хвърля после боклука през прозореца.

Гергьовден ми е сред любимите празници и много се радвам, че първата ми публикация на новия блог е именно днес - дано му тръгне хубаво на този блог, че Васко и Сашо вложиха бая усилия в него и аз, разбира се съм им мнооооого благодарна!

Честит празник, на всички, които го харесват, на всички именяци и всички храбри хора

И по случай празника - малко танкове и малко маршировка:) тате дочака танковете и храбро ги засне - ол райтс ризърфт!