Това не е мини-диалог - олицетворение на шопски инатлък, а dj-mix от изпращането на зрелостниците в елитна столична гимназия вчера. Скоро след като прозвуча празничният тържествен хит “Върви, народе възродени”, част от завършващите заформиха контракупон пред даскалото под музикалния съпровод на някакви дивни кючеци, идващи от хубавичко BMW с отворени врати и прозорци. За съжаление разбрах само един припев и в него настойчиво се повтаряше “Не, няма” май че беше нещо за шкембето, ама на мен все ми се струва, че много си тича и с “Върви, народе възродени”

Честит празник на всички! Поздрав с най-хубавата българска буквичка с универсално приложение (почуда, възхищение, въпросителност, изумление, тъпота, съжаление…) Ъ

От известно време се вълнувам от една тема особено и преди няколко дни намерих и прекрасен повод (хм, това всъщност е доста неуместно казано), да речем подходящ повод да споделя мнението си по една тема, която по принцип остава малко встрани от целия спектър проблемни въпроси, които се формулират в публичното пространство – проблемът за бежанците в България. Поводът е едно много интересно интервю на Даниела Горчева с адвокат Свилен Овчаров от Български хелзинкски комитет, поместено в блога й. В най-общи линии става въпрос за чужденци, които по различни причини „попадат” в „дома” в Бусманци - център за задържане на чужденци, които чакат да бъдат експулсирани. Идеята е, че на практика в този „дом” съжителстват при особено строг режим (по думите на адвокат Овчаров „по-строг от всеки български затвор” ) различни хора – сред тях има и такива, които са съдени, излежали са присъда и са настанени в Бусманци, и такива, на които е отказано политическо/ хуманитарно убежище, но в по-голямата си част това са хора, чиито визи са изтекли, а понякога и такива, които само са кандидатствали за виза, но се озовават там, поради липса на друго място! На практика това не са престъпници, не са осъдени хора, а в някои случаи могат да останат „настанени” там с години!

В интервюто се споменава и общежитието на Държавната агенция за бежанците в кв. Овча купел. Преди няколко седмици се натъкнах на това място и то веднага ме грабна с потресаващия си вид. Миналата седмица се върнах, специално за да го снимам, но трябва да кажа, че на живо си е друго. Първото нещо, което впечатлява, е яркият контраст между това, което явно е административната сграда, където е поместен бюрократичният апарат на агенцията, и от друга страна – общежитието, в което са настанени бежанците. Хората бързо са усвоили прекрасни бг трикове за оцеляване, които в изобилие откриваме в Студентски град, като използване на чаршафи и вестници вместо пердета, вътрешни простори, външни хладилници (разбирай продукти, изнесени на прозореца) и други прийоми на пригаждане на битовата база към екзистенциално жизнено равнище. От друга страна административната част е доста спретната – вместо вестници – щори, вместо чаршафи – климатици…

Няма какво толкова да го нищя – на снимките се вижда достатъчно – и боклуци, и тревата е една избуяла, за ръждясалата ограда и железа да не говорим. А в крайна сметка това са хора, които са се обърнали към страната ни за помощ. Тези хора са бежанци и не ми се мисли какво ли са изживели, за да изоставят целия си живот и да търсят щастие другаде. Струва ми се, че е въпрос на цивилизовано отношение за тези хора да се полагат повече грижи, въпреки че в България цивилизованото отношение към традиционно слаби социални групи като деца, лишени от родителска грижа, и хора в неравностойно положение например е сериозен проблем. Ще ми се обаче държавата да се застъпва повече и за тази категория лица. В крайна сметка, полагат се доста усилия за чужденците с пари.. за чуждите пари.. за парите на чужденците.. за чуждите инвестиции.. за чуждестранната помощ и така трябва да бъде, но има и такива чужденци, които се нуждаят от нашата помощ.

В късния петъчен следобед се озовах в Пловдив за няколко много забавни и въз горещи часа по главната. Както пееха Замунда банана бенд - чак се чудя на Альоша в жегата лоша що стои с галоши Главната беше пълна с хора, всички едни такива хубави - пловдичани винаги са изглеждали твърде добре за работещи хора! и твърде почернели вече… понякога имам чувството, че само в София изглеждаме едни такива бледни и кисели. В центъра пред пощата имаше някакъв хепънинг - имам особена слабост към тази дума от времето, когато чиракувах при PR - ите, и обичам честичко да я използвам, особено за нелепи PR събития като мини-фест с кебапчета и бира, придружен с енергично раздаване на флайъри (също добра дума за брошура). Хепънингът в Пловдив беше от друго естество (както каза един по-тъмничък бг гражданин “калабалък”) - Alpha bank бяха струпали най-различни спортни съоръжения (сърф - симулатори, баскетболни кошове, бънджита, въртележки, батути и т.н.)
и докато множеството се бъхташе върху съоръженията и събираше печатчета, представителите на банката-организатор на събитието даваха информация и раздаваха разни мат’риали. Не беше лош калабалъкът, още повече, че хората доста се забавляваха.

Друго, което ми направи впечатление, е безупречният безжичен интернет в парка! Да кажа две думи за парка много бих искала, обаче истината е, че толкова ме напече слънцето, че се добрах до първата пейка на дебела сянка и рязко загубих ентусиазъм за разходки. Ето и снимков материал, да не кажете, че не съм верифицирала информацията за нет-а

Любим момент от следобедната разходка ми е и тази брошурка - меню на китайски ресторант, не заради друго, а заради звучното име на заведението едно че знам с кого точно го свързвам, и друго че не знам “Герджика” на какво всъщност би подхождало като име - магазин за хранителни стоки ли, аптека ли… ама като име на китайски ресторант хептен не си го представях

И няколко снимки из серията “розовият заек пътува” за финал

От известно време водя значително неравностойна битка с невидим враг - някой мята с ожесточен ентусиазъм бутилки в нашия двор меко казано съм нещастна, да не кажа фрустрирана. Тези малки дворчета, заключени между старите коооперации в центъра, са прекрасни кътчета зеленина и спокойствие в задъхания от мръсотия център. Затова и съм твърдо решена да установя самоличността на злосторника и да се сложи край над издевателството над тревицата и големия орех. Да не ми е грях на душата, но единият запозрян предаде Богу дух, а бутилките продължиха да валят - пещерска, биричка, ром, джин във всякакви разфасовки… абе не е истина. После тежкото подозрение се стовари върху жената с ролките и пеньоара от отсрещната кооперация, но след 1-часово воайорство установих, че тя обича да хвърля боклуци само в нейния си двор… Изумителна е - може да прекарва адски дълго време, съзерцавайки как боклучетата падат надолу - опира се на перилата и си гледа как обелките от лук се носят във въздуха, въртят се като малки смрадливи пеперудки, докато не срещнат окончателно земята. Така или иначе тя насочва целия си творчески усет към замърсяаване само към пространството под своя балкон. Момчето от последния етаж пък хвърля преди всичко моливи и маркери и явно “безполезни” книжки, няма изразен интерес към бутилките. “Атентаторите” от розовата къща пък въобще нямат интерес към боклука - те се концентрират върху рязането на гуми.

Така към момента наблюденията ми остават безрезултатни Не мога да каже обаче, че съм изненадана от цялата тази история. В крайна сметка всеки си хвърля боклука където и когато му падне - качва се в лъскавия си Кайен и си мята обелката от банан през прозореца например; строи 5звезден хотел, но разсипва в мръсотия и отпадъци всичко наоколо; чисти си къщата и после хвърля торбичката с боклук през балкона. Но то си е въпрос на манталитет в крайна сметка. Преди много време четох интервю с Теди Москов и в съзнанието ми са се отпечатали думите му, че българинът е човек, който се събува, преди да влезе къщата си, и си хвърля после боклука през прозореца.

Гергьовден ми е сред любимите празници и много се радвам, че първата ми публикация на новия блог е именно днес - дано му тръгне хубаво на този блог, че Васко и Сашо вложиха бая усилия в него и аз, разбира се съм им мнооооого благодарна!

Честит празник, на всички, които го харесват, на всички именяци и всички храбри хора

И по случай празника - малко танкове и малко маршировка:) тате дочака танковете и храбро ги засне - ол райтс ризърфт!