Archive for февруари, 2008

За СУ с любов 1

събота, февруари 23rd, 2008

Вече завърших СУ и като цяло се въздържам от отварянето на тази безкрааааайна тема. Факт е обаче, че все по-често се натъквам на все по-негативни отзиви и по блогове, и от приятели. А и Митето още не е завършил, пък имаше и неблагоразумието да запише втора специалност там, което скоро ще се поправи. Вчера отиде да се запише, въпреки че чете за държавни. Отказаха да му заверят книжката, защото я носи “индивидуално”. Трябвало да се носят колективно вкупом. Заповед на Ректора. Естествено, оказа се, че такава заповед няма, разбира се, няма и решение на деканския съвет.. на какво точно се позовава администраторката, чието име е без значение, защото повечето приличат на нея в нежеланието си и високомерието, с което обслужват студентите. Не това е важното. Важни са няколко неща.
На първо място не мога да разбера защо СУ продължава да толерира този колективизъм за сметка на индивидуализма; така е не само по отношение на такива глупави административни въпроси. Може обаче в крайна сметка да не искам колегите да гледат моите оценки, ЕГН и др. или пък да не искам да общувам с колегите си - ако съм изряден, платил съм си таксата навреме и съм чакал на опашка, не виждам защо и насрещната страна не си изпълнява задълженията. За съжаление преподавателите също много често имат отношение към студентите като към… стадо. Рядко има индивидуален подход към отделните личности. Пример за това беше и церемонията по връчването на дипломите - на конвейр - на подиума сте 3-4 човека, стисват ти ръката и заминаваш.
Проблемът с администрацията е огромен, лошото е, че ръководството на СУ и студентите се примиряват с това. В един момент се получава така, че студентите обслужват комфорта и улеснението на администраторите в 3-часовото им приемно време, вместо обратното! Чакане по опашките, разправии, заяждане, разиграване… Всичко това не отговаря на претенциите на Университета, нито на съвременното развитие на технологиите и обслужването!
В тази връзка единици са и преподавателите, които се възползват от тези съвременни технологии. И въобще какво говорим, като голяма част от преподавателте не пращат дори имейли да уведомят за отсъствието си, камо ли за да изпращат материали, презентации, информация.
Тук обаче трябва да направя уточнението, че в моята специалност, която все пак е доста нова и преподават хора, които са с модерни идеи и доста широки познания за преподаването тук и в чужбина, конкретните критики по-горе не важат. Критиките ми по отношение на моята специалност са преди всичко по отношение на съдържанието на учебния план и дисциплини, т.е. от съвсем друго естество. Опирам гореспоменатите впечатления на преки посещения на лекции в ЮФ, на косвени реакции на приятели в СУ, както и на впечатления, добити в самия Университет - така например вчера видях на таблото залепен с дъвка лист, написан на ръка, в който студентка бе изляла гнева срещу преподаватели, които не уведомяват за отсъствието си и по този начин убиват желанието й да посещава дадени курсове.
Всичко това е много жалко, защото все повече хора си казват “уффф само веднъж да завърша”, много хора вече дори се отказват да кандидатстват и губят интерес (приемните изпити са съвсем различна и също така пространна тема), немалка част се отказват и в хода на обучението си…
Нуждата от промени е належаща, защото от много кътчета в Университета лъха на комунизъм. А ако допреди това не е било толкова осезаемо - сега студентите имат възможност да пътуват п Еразмус и др програми и да правят сравнения.

Протестът

четвъртък, февруари 21st, 2008

В парламента обсъждат вота на недоверие, София блокирана от протестно шествие

В Дневник излиза и о-задълбочен политически анализ на днешното събитие. Статията издава и моя страх, а именно да не излезе цялата проява като заслуга и плюс за ББ. Прото някак си като гледам как умело яхва вълната на всички събития не ми се иска да му трупам точки както се казва. От друга страна съм убеден десен избирател и убедено недоволна от сегашното правителство - още от образуването на самата коалиция, от патронажа, под който се случи, от безпринципността, от нивото на корупция, от разтърсващите скандали, от вялата първа година в ЕС, от напълно заслужените критики на ЕС, от ледената блокада, от протестите и стачките на учители, еколози, земеделци, от наглите корупционни схеми и липсата на прозрачност при вземане на някои решения от общонационален интерес, от несправяне с остри социални проблеми и проблемите на децата по домовете…
А и някак ме гони носталгия по протестите 1997, всеки ден бяхме там. От тогава трудно хората се мобилизират зад каквата и да е кауза. Затова и може би ако човек смята, че поне една от тези причини го засяга лично, си струва да отиде да покаже своето отношение и гражданска позиция.

135 години от гибелта на най-великия Българин

вторник, февруари 19th, 2008

“Нито чиста, нито свята…” - под това заглавие днес в. “Новинар” помества есе от Калин Караиванов:

Чий е Левски? Наглед абсурден въпрос, който обаче има своя прост отговор. Ничий е.

Въпреки че продължават опитите за приватизация на името му и едва ли не регистрирането му като запазена търговска марка.

Не е нито на Батков, чийто футболен отбор носи името му. Или на де що има в тази държава управник, който е закичил портрета на Апостола в пропития си от корупция кабинет.

Спомняте ли си, когато преди две години от ръководството на футболния “Левски” махнаха от паметника на Дякона венеца, поднесен час по-рано от агитката на ЦСКА? Мотив ли? Неясен.

Просто тая скапана държава не заслужава да има национален герой. Тук делението е масов спорт - сини срещу червени, бедни срещу богати, София срещу провинцията…

От честността на онзи, чиято памет почитаме днес, няма и помен. Това не е неговата България. Тя не е нито чиста, нито свята, само е република.

И още нещо. Тази вечер пред монумента (няма да отварям дума защо той е далеч по-малък от например този на Съветската армия) ще застане върхушката. Да позира до онзи, който именно за тях бе писал, “че лочат до последната капчица кръв измъчения български народ”.

Ех, Апостоле, защо ти трябваше да се захващаш да освобождаваш народ, който не иска да бъде свободен.

Mintsi’s back

понеделник, февруари 11th, 2008

Исках само да усопкоя 5-мата си редовни читатели (би трябвало да има още поне 3ма освен тези, за които знам :))))))))) , че не съм изоставила обогатяващия Инет пространството ми блог :))), но бяхме малко с Митето до ПЗ и искам веднага да споделя няколко неща, които направо преобърнаха представите ми през тези дни:
1. по канал 1 дават Ласи!
2. все още има места, където можеш да пиеш кола за под 1 лв!!
3. и места, на които можеш да се нахраниш с шишчета, туршийка и кифтаци, не някакви прости кюфтета, а кифтаци за 5 лв!!! за двама души!!!!!
4. и места, където “задвръстване в час пик” означава 6 коли на светофара!
5. а това вече е окрупнено :))))