… звъня да видя кой как е преживял, чета по блоговете кой как е усетил днешните януарски събития, та реших и аз да не остана по-назад и да споделя няколко реда.

Навестих протеста към 11.15 - 11.30, когато на площада вече имаше доста хора - всякакви хора. Видях и доста познати. Протестираха мирно и спокойно. Позиционирах се в периферията, като често сменях локацията за заблуда на противника:). Дочух някой и друг симпатичен лозунг и се сдобих със стикер “ser go home”, който ме изпълни с усещане за значително и примитивно задоволство, и с чувство за изпълнена мисия около половин час по-късно започнах да се изнасям в посока Раковски. Лежерната обстановка и спокойният тон на събитието вече на няколко бяха разстърсени от пиратки и димки, а на оградите отпред се заформи и краткотрайна схватка, към която нямах добър изглед. Във въздуха настойчиво започнаха да прехвърчат различни предмети и това бе момента, когато реших, че е време да лиша протеста от присъствието си. За ексцесиите след това разбрах от focus, youtube и блоговете (много добър обзор има на блога на Богомил Шопов http://www.bogomil.info/2126/).

Междувременно сестра ми успя невредима да си проправи път до  133-то “Пушкин” на Шишман и да прекара няколко часа “под обсада”. Тъй като Шишман и съседните улици се бяха превърнали в сцена на преследвания и гонения. Но няма страшно - предвидливият гений на учителското съсловие заключи вратата на училището, за да предпази децата. Изумена от тази предпазна мярка, се обадих в администрацията на училището и проведох следния разговор:

- вярно ли е, че вратата долу е заключена?

- няма такова нещо, ама кой ви е дал такова информация?

- ами ученик отвътре

- ааа ами да заключихме на обяд, защото имаше провокации

Въобще вижда се, че всички са били много добре подготвени за днешните събитития! Платените провокатори бяха хит и доста добре подготвени - видях интервюта с хора, на които са предложени пари, за да всяват смут, и които са отказали. Видях и такива, които са приели. Добре и бързо изфабрикуваната причина да се разтури законен и позволен от общината протест за мен е просто скалъпено оправдание за предварително предначертани действия, действия, наложени от комплекса на управляващите от януарско-февруарски събития със студентски привкус. И дори и тази причина реално да съществува, след като ще се разтуря протест законно в името на обществения интерес и безопасност, трябва това официално да се съобщи и на протестиращите! именно в интерес на тяхната безопасност! а не да се налагат хората с щитове и палки. много от тях вероятно въобще не са подозирали, че вече не присъстват на законно и мирно мероприятие, не са знаели за “заплахата” и не са имали възможнмостта да се оттеглят по свое усмотроение. Може би много от интелигентните (а те бяха много!) хора щяха да се оттеглят, а пък лумпените - да си трошат и да се бият с полицията - кой за каквото е дошъл.

\”дозираност на полицейска сила\” Михаил Миков

Видеото взех от feelfriendly.com, където днес имаше пик пт повече от 5000 души. И към момента са толкова. Още такава и доста по-дозирана дозираност има в youtube.

Както ни информира в-к “Труд” общински съветници в СО от ДСБ са подели акция за безвредно почистване на снега, без луга, сгур, сол и др.

Съветниците апелират към използването на безвредни материали и към извозването на снега, а не струпването му по зелени площи встрани от улиците. Забележителното е обаче, че подкрепа на своите искания споменават, че каузата за безвредното почистване на снега е подкрепена от 2000 души!

На вниманието на общинарите могат да се предложат и други най-разнообразни подписки с дори още по-многоброен състав. Само за сравнение -  “Да уволним Сергей Димитриевич Станишев”, към която към момента са се присъединили почти толкова хора - над 1900…

Да споделя няколко неща от последните дни си мисля.

Първо - много съм обнадеждена, когато чух програмата на БСП за достоен живот в ааа солидарно общество през 2030 година - ми как да не се обнадежди човек. Вълна на оптимизъм, на светло настроение и бодри чувства (и на ааа солидарност) ме заля мигновено и вече гледам на света по различен начин - все пак достойният живот ми маха от прага на 50те! Мисля даже, че имахме и достойни салюти онази сутрин в чест на прекрасната програма! Да живей!

Второ, но не по важност е огромното чувство на “гордост” от награждаването на полицаите, които са отказали подкуп (!?) Не ми се струва редно да се раздават награди за достойно и морално поведение, което трябва да е присъщо на хората от тази и не само професия! Може достойният живот да го чакаме 2030, 2050 и т.н. , но не виждам зашо трябва да живеем без достойнство междувременно. Награждаваме извънредни прояви на храброст, заслуги - нима честността е станала една от тях  ?! Обаче онзи ден като ме спряха полицаите и ме зачекнаха какво ли не и накрая право куме у очи с любимия ми въпрос “И кво ше праим сега” си викам - ма то верно не са останали честни полицаи. Един по-фрапиращ случай на блога на Чорбаджийски.

За тези, които няколко пъти ме питаха какво става с боклука в двора, искам да ги успокоя, че вече боклукът не ни е грижа, защото някой срина част от оградата и имаме проблем от ново ествество и мащаби

Имах фантастично зареждане с клюки в един фризьорски салон - значииии просто няма такова връщане в реалността. Значи вече последният хит подарък за абитуриентски/ абсолвентски бал (универсално дет се вика) било силикон в циците (дословно). На А. баща и това и подарил - барем ако не я приемат, да не седи гладна. Тук следва уместното възражение, че ако детето ти няма някъв много дразнещ дефект - като крив нос или големи уши, не си струва да му даваш пари за операция. Оттук тръгват серия имена на процедури за намаляване на прасци, бедра, ханш и разни известни личности, които са ги преминали. Другото, което е важно да се знае, че сега баровците ходели в Макси или Леда (тва са басейни бел.а. и натам трябва да се насочи човек. А, и не си взимайте китайски прашки, без да ги премерите, в никакъв случай!

Иначе събитията фаворити в моя топ 2 са гей парада и експлозията в завода

ееееех моя фантастична страна…

Що е то маршрутка?

Ще познаете маршрутката по няколко отличителни белега:

1. Маршрутката рядко се движи по платното – в повечето случаи тя направо лети над него, гази по бордюра, върви по трамвайните линии или направо се носи по тротоара.
2. За маршрутката не важат правилата за движение. Тя се ръководи от собствен неетичен кодекс за поведение по пътищата.
3. Ако сте шофьор – маршрутката е онова квазимикробусно образувание, което спира където и когато реши, без да сигнализира, и което Ви засича неистово и настойчиво.
4. Ако сте пешеходец – това може да е последното нещо, което виждате.
5. Ако сте потенциален пътник в маршрутка – преминете към следващия въпрос.

Как разбирам, че съм в маршрутка?

1. Вие сте в маршрутка, ако след дълго и енергично махане, сте се натоварили в голямото бяло возило и сега се чудите къде точно да се пъхнете.

2. Вие определено сте в маршрутка, ако:

· Таблото на возилото е преобразено по следния начин: в пепелника се помещава монетния двор на маршрутката; банкнотите са струпани на арматурното табло, а отделни монети са старателно натъпкани в отвора на парното за удобство. Силно вероятно е да видите и билетчета, но не се заблуждавайте – те не са за Вас.

· Шофьорът умее да кара, да говори по телефона, да пуши, да Ви връща рестото и да псува трафика едновременно.

· Шофьорът има невъобразимо дълъг нокът на кутрето – но това може да означава и че сте се качили в ТИР.

· Пътниците, които са успели да седнат, разсеяно гледат навън, четат, слушат музика и всячески се опитват да избегнат мъката и страданието, изписани по лицата на тези, които се лашкат прави.

· Пътниците, които се лашкат прави, рядко успяват да скрият презрението си към превъзходството на седналите. Те са концентрирани върху оцеляването. Ако сте сред тях – преминете към следващия въпрос.

Как оцелявам в маршрутка?

1. След като четете това – вероятно сте прави – имате минута да огледате добре седналите и да разучите дали някой от тях е склонен на проява на слабост – ако сте жена – гледате мъжете, ако сте по-възрастен – гледате по-младите – въобще старата изпитана тактика от (гр)адския транспорт. Никой няма да Ви направи място – вие всички сте бойци при равни условия с една мисия – оцеляване.

2. Инстинктът за оцеляване в маршрутка трябва да притъпи всичките Ви други социални инстинкти – чувство за солидарност, кавалерство, уважение към по-възрастните и т.н.

3. Ако сте в позиция на избор – веднага заемете мястото в близост до вратата, пред първата седалка. Това място има следните превъзходства:

· Имате добра хватателна възможност да се държите, можете да се облегнете на прозореца, а ако сте проявили и неблагоразумието да се качите с пликче, торбичка или друго пособие – имате шанса да го курдисате в импровизирания багажник.

· Въздухът достига до Вас със спомоществувателството на големия в сравнителен план прозорец на вратата

· Пред Вас се открива рядката и безценна визуална перспектива върху пътя. Това може да се окаже животоспасяващо обстоятелство, тъй като Ви позволява да настроите тялото си за определени неочаквани иначе маневри; позволява Ви да заемате максимално изгодни позиции с оглед предстоящите препятствия и да предвиждате бъдещи иначе изненадващи спирания.

Други златни правила:

Придържайте се към леко аеродинамична стойка на тялото – тя ви прави много по-гъвкав за реакция и намалява шансовете Ви за падане

Заемайте междинни позиции, без излаз на място, където да се хванете, само ако има достатъчно хора около Вас, че да сте сигурни, че няма да паднете

Не носете светли дрехи и много багаж

Избягвайте директни дискусии с шофьора – той трябва да кара, да пуши.. и да говори по телефона

Опитвайте се да си изкопчите билетче – то си е Вашата застраховка, а имате нужда от такава. Но не рискувайте прекомерно – на въпроса „Кво, билетче ли чакаш?” отговаряйте според обстоятелствата

Това не е мини-диалог - олицетворение на шопски инатлък, а dj-mix от изпращането на зрелостниците в елитна столична гимназия вчера. Скоро след като прозвуча празничният тържествен хит “Върви, народе възродени”, част от завършващите заформиха контракупон пред даскалото под музикалния съпровод на някакви дивни кючеци, идващи от хубавичко BMW с отворени врати и прозорци. За съжаление разбрах само един припев и в него настойчиво се повтаряше “Не, няма” май че беше нещо за шкембето, ама на мен все ми се струва, че много си тича и с “Върви, народе възродени”

Честит празник на всички! Поздрав с най-хубавата българска буквичка с универсално приложение (почуда, възхищение, въпросителност, изумление, тъпота, съжаление…) Ъ

От известно време се вълнувам от една тема особено и преди няколко дни намерих и прекрасен повод (хм, това всъщност е доста неуместно казано), да речем подходящ повод да споделя мнението си по една тема, която по принцип остава малко встрани от целия спектър проблемни въпроси, които се формулират в публичното пространство – проблемът за бежанците в България. Поводът е едно много интересно интервю на Даниела Горчева с адвокат Свилен Овчаров от Български хелзинкски комитет, поместено в блога й. В най-общи линии става въпрос за чужденци, които по различни причини „попадат” в „дома” в Бусманци - център за задържане на чужденци, които чакат да бъдат експулсирани. Идеята е, че на практика в този „дом” съжителстват при особено строг режим (по думите на адвокат Овчаров „по-строг от всеки български затвор” ) различни хора – сред тях има и такива, които са съдени, излежали са присъда и са настанени в Бусманци, и такива, на които е отказано политическо/ хуманитарно убежище, но в по-голямата си част това са хора, чиито визи са изтекли, а понякога и такива, които само са кандидатствали за виза, но се озовават там, поради липса на друго място! На практика това не са престъпници, не са осъдени хора, а в някои случаи могат да останат „настанени” там с години!

В интервюто се споменава и общежитието на Държавната агенция за бежанците в кв. Овча купел. Преди няколко седмици се натъкнах на това място и то веднага ме грабна с потресаващия си вид. Миналата седмица се върнах, специално за да го снимам, но трябва да кажа, че на живо си е друго. Първото нещо, което впечатлява, е яркият контраст между това, което явно е административната сграда, където е поместен бюрократичният апарат на агенцията, и от друга страна – общежитието, в което са настанени бежанците. Хората бързо са усвоили прекрасни бг трикове за оцеляване, които в изобилие откриваме в Студентски град, като използване на чаршафи и вестници вместо пердета, вътрешни простори, външни хладилници (разбирай продукти, изнесени на прозореца) и други прийоми на пригаждане на битовата база към екзистенциално жизнено равнище. От друга страна административната част е доста спретната – вместо вестници – щори, вместо чаршафи – климатици…

Няма какво толкова да го нищя – на снимките се вижда достатъчно – и боклуци, и тревата е една избуяла, за ръждясалата ограда и железа да не говорим. А в крайна сметка това са хора, които са се обърнали към страната ни за помощ. Тези хора са бежанци и не ми се мисли какво ли са изживели, за да изоставят целия си живот и да търсят щастие другаде. Струва ми се, че е въпрос на цивилизовано отношение за тези хора да се полагат повече грижи, въпреки че в България цивилизованото отношение към традиционно слаби социални групи като деца, лишени от родителска грижа, и хора в неравностойно положение например е сериозен проблем. Ще ми се обаче държавата да се застъпва повече и за тази категория лица. В крайна сметка, полагат се доста усилия за чужденците с пари.. за чуждите пари.. за парите на чужденците.. за чуждите инвестиции.. за чуждестранната помощ и така трябва да бъде, но има и такива чужденци, които се нуждаят от нашата помощ.

От известно време водя значително неравностойна битка с невидим враг - някой мята с ожесточен ентусиазъм бутилки в нашия двор меко казано съм нещастна, да не кажа фрустрирана. Тези малки дворчета, заключени между старите коооперации в центъра, са прекрасни кътчета зеленина и спокойствие в задъхания от мръсотия център. Затова и съм твърдо решена да установя самоличността на злосторника и да се сложи край над издевателството над тревицата и големия орех. Да не ми е грях на душата, но единият запозрян предаде Богу дух, а бутилките продължиха да валят - пещерска, биричка, ром, джин във всякакви разфасовки… абе не е истина. После тежкото подозрение се стовари върху жената с ролките и пеньоара от отсрещната кооперация, но след 1-часово воайорство установих, че тя обича да хвърля боклуци само в нейния си двор… Изумителна е - може да прекарва адски дълго време, съзерцавайки как боклучетата падат надолу - опира се на перилата и си гледа как обелките от лук се носят във въздуха, въртят се като малки смрадливи пеперудки, докато не срещнат окончателно земята. Така или иначе тя насочва целия си творчески усет към замърсяаване само към пространството под своя балкон. Момчето от последния етаж пък хвърля преди всичко моливи и маркери и явно “безполезни” книжки, няма изразен интерес към бутилките. “Атентаторите” от розовата къща пък въобще нямат интерес към боклука - те се концентрират върху рязането на гуми.

Така към момента наблюденията ми остават безрезултатни Не мога да каже обаче, че съм изненадана от цялата тази история. В крайна сметка всеки си хвърля боклука където и когато му падне - качва се в лъскавия си Кайен и си мята обелката от банан през прозореца например; строи 5звезден хотел, но разсипва в мръсотия и отпадъци всичко наоколо; чисти си къщата и после хвърля торбичката с боклук през балкона. Но то си е въпрос на манталитет в крайна сметка. Преди много време четох интервю с Теди Москов и в съзнанието ми са се отпечатали думите му, че българинът е човек, който се събува, преди да влезе къщата си, и си хвърля после боклука през прозореца.

Гергьовден ми е сред любимите празници и много се радвам, че първата ми публикация на новия блог е именно днес - дано му тръгне хубаво на този блог, че Васко и Сашо вложиха бая усилия в него и аз, разбира се съм им мнооооого благодарна!

Честит празник, на всички, които го харесват, на всички именяци и всички храбри хора

И по случай празника - малко танкове и малко маршировка:) тате дочака танковете и храбро ги засне - ол райтс ризърфт!