ИЗБЕРИ ТЕМА : ВЪПРОСИТЕЛНА | ЩАСТЛИВА | НЕДОВОЛНА

Параметри на курса:

• 3 до 5 чифта ръце
• 20 до 30 дни
• 500 € до не ми се мисли €
• 50 до 60 м² стара жилищна площ

Ден 0 „От обратната страна”

Ден 0 щеше да е един необикновено ползотворен строителен ден, ако не го бях прекарала в съзерцание на гледката през прозореца. Работата е там, че квартирата, наричана оттук насетне за повече тежест и разкош Апартамента, се намира точно срещу родния ми апртамент на улица Дунав. Усещането да гледаш нещо, което си съзерцавал 24 години от една страна, от нов, противоположен ъгъл, е много странно. Все едно че живея в гледката, все едно че живея срещу себе си. Освен всички особености, които носи една такава промяна на перспективата, в чисто житейски план се получава ситуация a la „Всички обичат Реймънд”, защото big father, big mama scandal и little sister живеят в гледката на моя прозорец.

Ден 1 „Иска ми се да почна отнякъде, но не знам откъде…”

Ден 1ви събота – получихме първите помощи в размер на близо 5 литра латекс с цвят праскова, както и първата реакция, идваща от майстор – професионалист: „Малееее”. Скромната мебелировка преживя мига на Страшния съд. Лачената мебел „късен соц” бе тържествено изпратена в сетния си път посока тавана, а преминалите успешно очната ставка заеха централни позиции в стаите. Намерени са и първите находки – красива сребърна вилица, стара кристална фруктиера, аптечка, вестник от 22.09.1995г. с новина на 1вата страница „Г-8 препоръчва затваряне на реактор на АЕЦ-Козлодуй”, комплект стари плоски тави, които удивително много напомнят реплика на Рогозенското съкровище, както и обемна посуда с неразгадаемо приложение.

Съвет на деня: не вдигайте мокета на кухнята. Каквото и да има отдолу по-добре е да не знаете за неговото съществуване.

Ден 2 „Апокалипсис”

В оспорваната рубрика „Неприятна изненада” се откроява нов водач – котките и кучетата от горния етаж, които от прозореца намирах за много красиви, в съседство се оказаха доста смрадливи. За водачество в рубриката се бори достойно и прекрасен екземпляр стара софийска хлебарка, която изпълзя от останките от кухненската мивка и намери лобното си място след нанесен тежък удар с отвертка. Изкючително занимателно се оказа ваденето на пирони от дъските в кухнята – изисква концентрация, но не прекалена, малко физически усилия, когато се вадят с чука, както и известна техническа подготовка, ако се ползва ел. отвертка. В рубриката „Направи си сам” майсторихме прозорци. По старите дограми маджунът на доста места е изпопадал. Ако бюджетът не предвижда разходно перо за услугите на джамджия, остатъкът от маджун се сваля с ножче и шпакла и мястото се попълва със силикон. Пръстите се потапят в разтвор от вода и сапун и силиконът се оформя и разнася. Това се оказа и една от най-забавните дейности тип „мазане” по ремонта.

Съвет на деня: и най-лошата мивка е по-добра от изкъртената мивка.

Ден 3 „Кутията на Пандора”

В района на банята е забелязана нова клопка - единият ъгъл е покрит с множество самоделни, разнородни и неравни плоскости. Предполагаемо скрити са вътре тръби, но никой не се наема с категорично становище. Остава за по-добри времена. Започва шпакловане – дейност, която по-скоро бих нарекла дране и стържене и към която не проявявам никакъв интерес. В рубриката „Направи си сам” се занимахме с вратите. Новата дума за деня е „планки” – това са метални пластини, приличат на конструкторите, с които си играехме едно време. Имат различна форма и служат, за да укрепят паянтовите врати.

Съвет на деня: не оставяйте опаковка арменски сладки с пудра захар до куфара с инструменти.

Да споделя няколко неща от последните дни си мисля.

Първо - много съм обнадеждена, когато чух програмата на БСП за достоен живот в ааа солидарно общество през 2030 година - ми как да не се обнадежди човек. Вълна на оптимизъм, на светло настроение и бодри чувства (и на ааа солидарност) ме заля мигновено и вече гледам на света по различен начин - все пак достойният живот ми маха от прага на 50те! Мисля даже, че имахме и достойни салюти онази сутрин в чест на прекрасната програма! Да живей!

Второ, но не по важност е огромното чувство на “гордост” от награждаването на полицаите, които са отказали подкуп (!?) Не ми се струва редно да се раздават награди за достойно и морално поведение, което трябва да е присъщо на хората от тази и не само професия! Може достойният живот да го чакаме 2030, 2050 и т.н. , но не виждам зашо трябва да живеем без достойнство междувременно. Награждаваме извънредни прояви на храброст, заслуги - нима честността е станала една от тях  ?! Обаче онзи ден като ме спряха полицаите и ме зачекнаха какво ли не и накрая право куме у очи с любимия ми въпрос “И кво ше праим сега” си викам - ма то верно не са останали честни полицаи. Един по-фрапиращ случай на блога на Чорбаджийски.

За тези, които няколко пъти ме питаха какво става с боклука в двора, искам да ги успокоя, че вече боклукът не ни е грижа, защото някой срина част от оградата и имаме проблем от ново ествество и мащаби

Имах фантастично зареждане с клюки в един фризьорски салон - значииии просто няма такова връщане в реалността. Значи вече последният хит подарък за абитуриентски/ абсолвентски бал (универсално дет се вика) било силикон в циците (дословно). На А. баща и това и подарил - барем ако не я приемат, да не седи гладна. Тук следва уместното възражение, че ако детето ти няма някъв много дразнещ дефект - като крив нос или големи уши, не си струва да му даваш пари за операция. Оттук тръгват серия имена на процедури за намаляване на прасци, бедра, ханш и разни известни личности, които са ги преминали. Другото, което е важно да се знае, че сега баровците ходели в Макси или Леда (тва са басейни бел.а. и натам трябва да се насочи човек. А, и не си взимайте китайски прашки, без да ги премерите, в никакъв случай!

Иначе събитията фаворити в моя топ 2 са гей парада и експлозията в завода

ееееех моя фантастична страна…

Що е то маршрутка?

Ще познаете маршрутката по няколко отличителни белега:

1. Маршрутката рядко се движи по платното – в повечето случаи тя направо лети над него, гази по бордюра, върви по трамвайните линии или направо се носи по тротоара.
2. За маршрутката не важат правилата за движение. Тя се ръководи от собствен неетичен кодекс за поведение по пътищата.
3. Ако сте шофьор – маршрутката е онова квазимикробусно образувание, което спира където и когато реши, без да сигнализира, и което Ви засича неистово и настойчиво.
4. Ако сте пешеходец – това може да е последното нещо, което виждате.
5. Ако сте потенциален пътник в маршрутка – преминете към следващия въпрос.

Как разбирам, че съм в маршрутка?

1. Вие сте в маршрутка, ако след дълго и енергично махане, сте се натоварили в голямото бяло возило и сега се чудите къде точно да се пъхнете.

2. Вие определено сте в маршрутка, ако:

· Таблото на возилото е преобразено по следния начин: в пепелника се помещава монетния двор на маршрутката; банкнотите са струпани на арматурното табло, а отделни монети са старателно натъпкани в отвора на парното за удобство. Силно вероятно е да видите и билетчета, но не се заблуждавайте – те не са за Вас.

· Шофьорът умее да кара, да говори по телефона, да пуши, да Ви връща рестото и да псува трафика едновременно.

· Шофьорът има невъобразимо дълъг нокът на кутрето – но това може да означава и че сте се качили в ТИР.

· Пътниците, които са успели да седнат, разсеяно гледат навън, четат, слушат музика и всячески се опитват да избегнат мъката и страданието, изписани по лицата на тези, които се лашкат прави.

· Пътниците, които се лашкат прави, рядко успяват да скрият презрението си към превъзходството на седналите. Те са концентрирани върху оцеляването. Ако сте сред тях – преминете към следващия въпрос.

Как оцелявам в маршрутка?

1. След като четете това – вероятно сте прави – имате минута да огледате добре седналите и да разучите дали някой от тях е склонен на проява на слабост – ако сте жена – гледате мъжете, ако сте по-възрастен – гледате по-младите – въобще старата изпитана тактика от (гр)адския транспорт. Никой няма да Ви направи място – вие всички сте бойци при равни условия с една мисия – оцеляване.

2. Инстинктът за оцеляване в маршрутка трябва да притъпи всичките Ви други социални инстинкти – чувство за солидарност, кавалерство, уважение към по-възрастните и т.н.

3. Ако сте в позиция на избор – веднага заемете мястото в близост до вратата, пред първата седалка. Това място има следните превъзходства:

· Имате добра хватателна възможност да се държите, можете да се облегнете на прозореца, а ако сте проявили и неблагоразумието да се качите с пликче, торбичка или друго пособие – имате шанса да го курдисате в импровизирания багажник.

· Въздухът достига до Вас със спомоществувателството на големия в сравнителен план прозорец на вратата

· Пред Вас се открива рядката и безценна визуална перспектива върху пътя. Това може да се окаже животоспасяващо обстоятелство, тъй като Ви позволява да настроите тялото си за определени неочаквани иначе маневри; позволява Ви да заемате максимално изгодни позиции с оглед предстоящите препятствия и да предвиждате бъдещи иначе изненадващи спирания.

Други златни правила:

Придържайте се към леко аеродинамична стойка на тялото – тя ви прави много по-гъвкав за реакция и намалява шансовете Ви за падане

Заемайте междинни позиции, без излаз на място, където да се хванете, само ако има достатъчно хора около Вас, че да сте сигурни, че няма да паднете

Не носете светли дрехи и много багаж

Избягвайте директни дискусии с шофьора – той трябва да кара, да пуши.. и да говори по телефона

Опитвайте се да си изкопчите билетче – то си е Вашата застраховка, а имате нужда от такава. Но не рискувайте прекомерно – на въпроса „Кво, билетче ли чакаш?” отговаряйте според обстоятелствата

Това не е мини-диалог - олицетворение на шопски инатлък, а dj-mix от изпращането на зрелостниците в елитна столична гимназия вчера. Скоро след като прозвуча празничният тържествен хит “Върви, народе възродени”, част от завършващите заформиха контракупон пред даскалото под музикалния съпровод на някакви дивни кючеци, идващи от хубавичко BMW с отворени врати и прозорци. За съжаление разбрах само един припев и в него настойчиво се повтаряше “Не, няма” май че беше нещо за шкембето, ама на мен все ми се струва, че много си тича и с “Върви, народе възродени”

Честит празник на всички! Поздрав с най-хубавата българска буквичка с универсално приложение (почуда, възхищение, въпросителност, изумление, тъпота, съжаление…) Ъ

В късния петъчен следобед се озовах в Пловдив за няколко много забавни и въз горещи часа по главната. Както пееха Замунда банана бенд - чак се чудя на Альоша в жегата лоша що стои с галоши Главната беше пълна с хора, всички едни такива хубави - пловдичани винаги са изглеждали твърде добре за работещи хора! и твърде почернели вече… понякога имам чувството, че само в София изглеждаме едни такива бледни и кисели. В центъра пред пощата имаше някакъв хепънинг - имам особена слабост към тази дума от времето, когато чиракувах при PR - ите, и обичам честичко да я използвам, особено за нелепи PR събития като мини-фест с кебапчета и бира, придружен с енергично раздаване на флайъри (също добра дума за брошура). Хепънингът в Пловдив беше от друго естество (както каза един по-тъмничък бг гражданин “калабалък”) - Alpha bank бяха струпали най-различни спортни съоръжения (сърф - симулатори, баскетболни кошове, бънджита, въртележки, батути и т.н.)
и докато множеството се бъхташе върху съоръженията и събираше печатчета, представителите на банката-организатор на събитието даваха информация и раздаваха разни мат’риали. Не беше лош калабалъкът, още повече, че хората доста се забавляваха.

Друго, което ми направи впечатление, е безупречният безжичен интернет в парка! Да кажа две думи за парка много бих искала, обаче истината е, че толкова ме напече слънцето, че се добрах до първата пейка на дебела сянка и рязко загубих ентусиазъм за разходки. Ето и снимков материал, да не кажете, че не съм верифицирала информацията за нет-а

Любим момент от следобедната разходка ми е и тази брошурка - меню на китайски ресторант, не заради друго, а заради звучното име на заведението едно че знам с кого точно го свързвам, и друго че не знам “Герджика” на какво всъщност би подхождало като име - магазин за хранителни стоки ли, аптека ли… ама като име на китайски ресторант хептен не си го представях

И няколко снимки из серията “розовият заек пътува” за финал

От известно време водя значително неравностойна битка с невидим враг - някой мята с ожесточен ентусиазъм бутилки в нашия двор меко казано съм нещастна, да не кажа фрустрирана. Тези малки дворчета, заключени между старите коооперации в центъра, са прекрасни кътчета зеленина и спокойствие в задъхания от мръсотия център. Затова и съм твърдо решена да установя самоличността на злосторника и да се сложи край над издевателството над тревицата и големия орех. Да не ми е грях на душата, но единият запозрян предаде Богу дух, а бутилките продължиха да валят - пещерска, биричка, ром, джин във всякакви разфасовки… абе не е истина. После тежкото подозрение се стовари върху жената с ролките и пеньоара от отсрещната кооперация, но след 1-часово воайорство установих, че тя обича да хвърля боклуци само в нейния си двор… Изумителна е - може да прекарва адски дълго време, съзерцавайки как боклучетата падат надолу - опира се на перилата и си гледа как обелките от лук се носят във въздуха, въртят се като малки смрадливи пеперудки, докато не срещнат окончателно земята. Така или иначе тя насочва целия си творчески усет към замърсяаване само към пространството под своя балкон. Момчето от последния етаж пък хвърля преди всичко моливи и маркери и явно “безполезни” книжки, няма изразен интерес към бутилките. “Атентаторите” от розовата къща пък въобще нямат интерес към боклука - те се концентрират върху рязането на гуми.

Така към момента наблюденията ми остават безрезултатни Не мога да каже обаче, че съм изненадана от цялата тази история. В крайна сметка всеки си хвърля боклука където и когато му падне - качва се в лъскавия си Кайен и си мята обелката от банан през прозореца например; строи 5звезден хотел, но разсипва в мръсотия и отпадъци всичко наоколо; чисти си къщата и после хвърля торбичката с боклук през балкона. Но то си е въпрос на манталитет в крайна сметка. Преди много време четох интервю с Теди Москов и в съзнанието ми са се отпечатали думите му, че българинът е човек, който се събува, преди да влезе къщата си, и си хвърля после боклука през прозореца.

Вече завърших СУ и като цяло се въздържам от отварянето на тази безкрааааайна тема. Факт е обаче, че все по-често се натъквам на все по-негативни отзиви и по блогове, и от приятели. А и Митето още не е завършил, пък имаше и неблагоразумието да запише втора специалност там, което скоро ще се поправи. Вчера отиде да се запише, въпреки че чете за държавни. Отказаха да му заверят книжката, защото я носи “индивидуално”. Трябвало да се носят колективно вкупом. Заповед на Ректора. Естествено, оказа се, че такава заповед няма, разбира се, няма и решение на деканския съвет.. на какво точно се позовава администраторката, чието име е без значение, защото повечето приличат на нея в нежеланието си и високомерието, с което обслужват студентите. Не това е важното. Важни са няколко неща.
На първо място не мога да разбера защо СУ продължава да толерира този колективизъм за сметка на индивидуализма; така е не само по отношение на такива глупави административни въпроси. Може обаче в крайна сметка да не искам колегите да гледат моите оценки, ЕГН и др. или пък да не искам да общувам с колегите си - ако съм изряден, платил съм си таксата навреме и съм чакал на опашка, не виждам защо и насрещната страна не си изпълнява задълженията. За съжаление преподавателите също много често имат отношение към студентите като към… стадо. Рядко има индивидуален подход към отделните личности. Пример за това беше и церемонията по връчването на дипломите - на конвейр - на подиума сте 3-4 човека, стисват ти ръката и заминаваш.
Проблемът с администрацията е огромен, лошото е, че ръководството на СУ и студентите се примиряват с това. В един момент се получава така, че студентите обслужват комфорта и улеснението на администраторите в 3-часовото им приемно време, вместо обратното! Чакане по опашките, разправии, заяждане, разиграване… Всичко това не отговаря на претенциите на Университета, нито на съвременното развитие на технологиите и обслужването!
В тази връзка единици са и преподавателите, които се възползват от тези съвременни технологии. И въобще какво говорим, като голяма част от преподавателте не пращат дори имейли да уведомят за отсъствието си, камо ли за да изпращат материали, презентации, информация.
Тук обаче трябва да направя уточнението, че в моята специалност, която все пак е доста нова и преподават хора, които са с модерни идеи и доста широки познания за преподаването тук и в чужбина, конкретните критики по-горе не важат. Критиките ми по отношение на моята специалност са преди всичко по отношение на съдържанието на учебния план и дисциплини, т.е. от съвсем друго естество. Опирам гореспоменатите впечатления на преки посещения на лекции в ЮФ, на косвени реакции на приятели в СУ, както и на впечатления, добити в самия Университет - така например вчера видях на таблото залепен с дъвка лист, написан на ръка, в който студентка бе изляла гнева срещу преподаватели, които не уведомяват за отсъствието си и по този начин убиват желанието й да посещава дадени курсове.
Всичко това е много жалко, защото все повече хора си казват “уффф само веднъж да завърша”, много хора вече дори се отказват да кандидатстват и губят интерес (приемните изпити са съвсем различна и също така пространна тема), немалка част се отказват и в хода на обучението си…
Нуждата от промени е належаща, защото от много кътчета в Университета лъха на комунизъм. А ако допреди това не е било толкова осезаемо - сега студентите имат възможност да пътуват п Еразмус и др програми и да правят сравнения.

Исках само да усопкоя 5-мата си редовни читатели (би трябвало да има още поне 3ма освен тези, за които знам :))))))))) , че не съм изоставила обогатяващия Инет пространството ми блог :))), но бяхме малко с Митето до ПЗ и искам веднага да споделя няколко неща, които направо преобърнаха представите ми през тези дни:
1. по канал 1 дават Ласи!
2. все още има места, където можеш да пиеш кола за под 1 лв!!
3. и места, на които можеш да се нахраниш с шишчета, туршийка и кифтаци, не някакви прости кюфтета, а кифтаци за 5 лв!!! за двама души!!!!!
4. и места, където “задвръстване в час пик” означава 6 коли на светофара!
5. а това вече е окрупнено :))))

Ето един нов “прочит” на Stairway to Heaven от един млад талант :))) детето е много талантливо и едно гениално изпълнение с китара на класическия Канон на Пахелбел

Натъкнах се, по-точно от лятото насам, съм свидетел на една несправедливост, която чудно защо се радва на особен медиен комфорт! Преди известно време бензиностанции „Лукойл” - http://www.lukoil.bg/ щедро раздадоха карти с отстъпки на свои клиенти, които варират от по 2 до 5 стотинки на литър. След това още по-щедро отстъпиха повече от половината си бензиностанции (емпирично наблюдение) на друга фирма от бранша – „Петрол” - http://www.petrol.bg/ . Дотук всичко звучи кофти, но не особено необичайно за нашите ширини. Възмутителното обаче тепърва предстои: не само че „петролското” гориво се настани в колонките на „Лукойл”, но цялостното оформление на бензиностанциите не се промени! Така бензиностанциите изглеждат досущ като „Лукойл”, но клиентите остават измамени, защото се оказва, че те са на „Петрол”! Никъде не намирам официална информация за новата фирмена политика.

Моят опит

След първите няколко пъти, когато със зяпнала уста научавах, че видиш ли съм влязла в „Петрол”, въпреки че навсякъде има комбинацията от цветове и логото на „Лукойл” – и по козирката, и по колоните, и вътре, и по костюмите на работниците, се научих да гледам за знака на „Петрол”, който е единствено видим на колоната на входа – да, бе, колко съм била тъпа да не забележа. Измамата обаче става все по-нагла! Онзи ден специално потърсих „Знака” с главно З на входната колона и след като подготвеното ми око не го съзря, реших да вляза. На касата получавам касова бележка от „Петрол”. Обзема ме тиха лудост. Спирам се и питам „Извинявайте, но бихте ли ми казали коя е тази бензиностанция”. С пренебрежение ми отвръщат: „Петрол”. Побеснявам и питам къде го пише. Казват ми „на входа”. Напуснах обекта и проверих обозначенията – пренебрежимо, да не кажа обидно малки. Побеснявам още повече. Връщам се и казвам, че това е подвеждащо за потребителя и искам да се срещна с управителя. Девойката зад касата изпада в истерия. Човек от опашката проявява съчувствие. Отнема известно време да се справя с него. Залавям се отново с госпожицата, която вече ми е сърдита. След кратка демонстрация на добронамереността ми към нея, тя ми отвръща, че го няма управителят. Питам към кого да се обърна. Няма отговор. Човекът от опашката смята, че упражнявам натиск върху нея. В този ключов момент се намесва и жената, която сипва бензин. Идва до мен, навира в лицето ми „бадж”, на който има двусантиметров надпис „Петрол”. Мисля си, че целта й е да ме изведе извън равновесие – от главата до петите е облечена в костюм на „Лукойл” с огромни надписи. Успява. Никой не обича да го правят на глупак. Дори и човекът от опашката. Гласът ми минава във фалцет – настоявам за лице за контакти и в отговор получавам адреса на централата на „Петрол”, както и покана да излезем навън – отправя я друга млада дама. Настоява да излезем навън. Там тя ми обяснява основите на новата фирмена политика. Казва, че вече има чист „Лукойл” , чист „Петрол”, и мръсен „Петрол”. Този, който изглежда като „Лукойл”. Мръсна работа. Благодаря и пожелавам весели празници. Аз често си повиквам, когато чувството ми за справедливост ме загъделичка, но не губя доброжелателност и добро възпитание.

Законодателен опит

Закона за защита на потребителя казва:

Чл. 38. (1) Заблуждаваща е всяка реклама, която по какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига, и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент.

Чл. 68д. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) (1) Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

Чл. 68ж. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Нелоялни търговски практики са и следните заблуждаващи търговски практики:

……………..

13. насърчаване на продажбата на стока или услуга, подобна на стоката, произведена от даден производител, по начин, който въвежда умишлено потребителя в заблуждение, като му дава основание да смята, че стоката е произведена от този производител, когато това не е вярно;

Европейският опит:

ДИРЕКТИВА 97/55/EО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 6 октомври 1997 година за изменение на Директива 84/450/EИО относно заблуждаваща реклама, която включва сравнителна реклама

ДИРЕКТИВА 84/450/ЕИО НА СЪВЕТА от 10 септември 1984 година относно сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, свързани със заблуждаващи реклами

2. ‘misleading advertising’ means any advertising which in any way, including its presentation, deceives or is likely to deceive the persons to whom it is addressed or whom it reaches and which, by reason of its deceptive nature, is likely to affect their economic behaviour or which, for those reasons, injures or is likely to injure a competitor;